Задар, Южна Хърватска. Градът със старо, средновековно име Зара е разположен на естествен полуостров, подобно на стария Несебър и Поморие. Задар е неофициалната столица на Далмация. Бил е част от Византия, Венецианската Република, кралство Унгария… От 1992 година е част от независима Хърватия. Известен е със здрави просветни традиции, датиращи от древността. В близост се намират цели четири природни резервата. Забележителностите са многобройни – от римски форум и виадукти, през многобройни църкви до цитадела, красиви стари сгради и уникален морски орган, предмет на настоящия материал.

На оригиналният музикален инструмент, всъщност творят вятърът и морето!

… След втората световна война Задар е частично опустошен. Постепенно започва реконструкция на пострадалите части от града. Архитектът Никола Башич (Nikola Bašić) се включва в редизайна на крайбрежието. Освен адаптирането му за акостиране на круизни кораби и достъпа на гостите директно до сърцето на града, Башич сътворява и друго архитектурно чудо – орган, на който да творят стихиите. Разбира се, на помощ му се притичват и многобройни професионалисти – специалист по морска хидравлика, майстор на тръби за органи и на специалните лабиум свирещи устройства, които се монтират на всяка тръба от конструкцията.

Проектът е съобразен с дълбочината на морето и вълненията там. Надземната част е покрита с мрамор, разделена на 7 сектора и дълга 70 метра. Разположена е стъпаловидно към морето. В най-левия край стъпалата са осем, като най-долното е под морската повърхност. Всяка следваща секция има по едно стъпало по-малко от предишната, съответно в последната са само две.

Източникът на музиката е разположен под мрамора. Проектирани са 35 тръби за орган с различна дължина и диаметър и са свързани към резонираща кухина. Дълго се мисли по тях – конструкция, акустика, разположение… За тръбите се монтират „лабиуми“ – вид органови тръби (Labiums) своеобразни свирещи устройства, продуциращи звук под влиянието на вятъра и вълните. Тъй като ще са атракция, желанието на творците е, музиката, която ще създават да е хармонична и ако е възможно, да отразява местните традиции. Трябва и да може да се чува и от седнали и правостоящи хора. Тръбите се групират по пет и се разполагат на разстояние 1,5 метра една от друга. Така всеки гост на атракцията може да чува пет до седем от тях едновременно. Логично, решават да настроят всяка секция от пет тръби към един акорд. Резултатът е общо седем акорда, всеки от пет тона. Звукът достига до повърхността чрез серия тесни канали с начало резониращата кухина и край хоризонтални отвори – апертури, разположени в предната част на стълбите. Силата на звука е съобразена с близките жилищни къщи.

2005 година чудната морска музика – симфония на природата – е вече достъпна за жителите и гостите на града.

2006 година Никола Башич получава в Барселона Европейската награда за Градско обществено пространство (European Prize for Urban Public Space) за своя морски орган. Проектът му е избран за най-добър, измежду общо 207, от цяла Европа.

Имаме още какво да научим, попием, приложим в средата, която ни заобикаля. Така че да не пречим на природата, а да звучим в хармония с нея. Ако в сърцето и мислите Ви звучи идеята за архитектурни чудеса, свържете се с нас. Имаме какво да си кажем по въпроса.

Проекти, материали, къщи, сгради, качество, идеи, ноу-хау, професионализъм, креативност ще намерите при нас.

Източник: www.croatia.org/crown/articles/9359/1/nikola-baiae-author-of-the-zadar-sea-organ.html