Лиственица сибирска | MKM БГ ГРУП

Лиственица сибирска

2 февруари, 2015 | Сподели: |
  • лиственица СибирскаОтдел Голосеменни – Gimnospermae (Pinophyta)
  • Клас Иглолистни (Pinopsida) –  Coniferales (Pinopsida)
  • Семейство Борови – Pinaceae
  • Род: Лиственица – Larix
  • Вид: Лиственица сибирска – L. sibirica

Описание на Лиственица сибирска

Дърво първа величина

(височина до тридесет, при благоприятни условия до четиридесет и пет метра). Короната в млада възраст е коносовидна, а при старите дървета – по-кръгла, разклонена, клоните излизат от ствола под прав ъгъл и се извиват нагоре. Иглолистна, еднодомна, листопадна, бързорастяща, светлолюбива порода, изключително студоустойчива, анемофилна (опрашва се от вятъра). Лиственицата е умерено взискателна към влажността и малко взискателна към плодородието на почвите (мезоксерофит, олиготроф). Тя е подобряваща почвата порода. В сечища и опожарени площи изпълнява ролята на растение пионер. Размножава се само със семена. Продължителност на живота – от 300 до 400 години, понякога доживява до 900 години.

Коренова система

Кореновата система е добре развита, благодарение на което дърветата не страдат от ветровали. На каменисти, често много плитки почви, на почви близки до вечно замръзналите или на прекомерно влажни почви лиственицата образува коренова система подобна на смърча. На заблатени почви и мъхови блата на ствола на дървото, над кореновата шийка се развиват допълнителни корени, в тази негова част, която е плътно покрита с мъх. С растежа на мъха и нарастването в дълбочина на кореновата система, долна част на корена отмира и дървото продължава да се храни за сметка на своите допълнителни корени.

Ствол

Прав, с възраста често е силно удебелен в основата. Дървесината е червеникаво-кафяво ядро и тясна бяла беловина, здрава, устойчива на гниене, съхранява се добре във водна и влажна среда. Кората на младите дървета е светла, кафяво-сива, на старите стволове достига до дебелина 25 см, дълбоко набраздена, надлъжно напукана, отвън е светло-кафява, отвътре – червено-кафява на цвят. Дебелият пласт кора добре защитава дървото при пожар и от измръзване. Клоните са с два вида издънки : удължени (едногодишни или нови), на които игличките са разположени спирално, поединично, и скъсени ( многолетни), върху които игличките са на снопчета по 30 – 50 броя. Скъсените умират след 10 – 12 години или покарват в удължени. Едногодишните са жълто – зелени, двугодишните –
сиво – жълти. Пъпките са широко конични, жълто- или червено-кафяви, с ресничести люспички, понякога смолисти.. Младите стъбла са светли, жълтеникави или червеникави, набраздени със снопчета листа. Листата са ярко – зелени, със сивосинкав оттенък, меки, игловидни с дължина до 3,5 см., с ивици от устица от двете страни.

Цъфтеж

цъфтеж на сибирска лиственицаЦъфти през май (в по-южните региони през април) едновременно с прорастването на листата. Продължителност на цъфтежа – 5-10 дни. Мъжките и женските шишарки са разпределени равномерно по короната. Мъжките цветчета са събрани в закръглени жълтеникави класове, женските образуват шишарки с оцветяване от бледо-зелено до червено-виолетово. Шишарките съзряват в края на август, началото на септември, зрелите са кафяви, с дължина до 3,5 см (понякога до 4 см), яйцевидни. Семенните люспи са с дължина 1-1,5 см, дървесни, с къси стеснени основи и закръглен връх, изпъкнали навън, леко притиснати една в друга, с червеникав пух. В зрялата шишарка са добре забележими покриващите люспи, които съвсем малко се подават из под семенните. Семената падат от шишарките през септеври – октомври, а шишарките още няколко години продължават да висят на дърветата. Семената са дълги 4-6 мм, широки 2-4 мм, жълтеникаво – кафяви на цвят, с крилца – 7-8 мм. Реколтата от семена в различни години и различни региони е от 20 до 75 кг от 1 хектар. Кълняемост на семената – 80-85%. Лиственицата дава семена почти ежегодно, като плодоносни години в южната част на ареала са през 3-4 години, в северните райони – през 6 – 7 години. Дърветата в откритите местности започват да дават плод след 12 – 15 година, а в посадените – след 20-50 години.

Кълнове

Кълновете имат 6-7 семедели. Игличките на тях са единични. През първата година кълнът образува само удължена неразклонена клонка, през есента листата пожълтяват или остават зелени, но не падат, което дава основание да се твърди, че предците на лиственицата са били вечнозелени растения. На следващата година от намиращата се в покой връхна пъпка се развива удължена клонка, част от пазвените (странични, аксиларни) пъпки развиват клонки от първи ред, а друга част – скъсени. Младата лиственица расте значително по-бързо от другите иглолистни породи.
Съществуват разновидности (форми) на сибирската лиственица, които се различават по цвета на кората ( например, кора с черен оттенък), по цвета на младите шишарки (бели, зелени, розови и червени), по листата ( по цвят и дължина, по начина на растеж (с прав ствол и плачещи).

Разпространение на Лиственица сибирска

Лиственица сибирска заема огромен ареал, обхващащ Средната и Западната част на Сибир, от южната граница на Русия до лесотундрата, в планините се разпростира до 2000-2450 м височина. Освен областите с повече или по-малко непрекъснато разпространение на сибирската лиственица се отбелязват и редица изолирани (островни) местообитания, отделени от основния ареал на значителни разстояния и непреодолими прегради от естествен произход. Например чистите гори от лиственица в планините Саура и Тарбогатай са отделени от горите в планината Алтай с ивица сухи степи; островчетата от лиственица на юг от Монголската част на Алтай и източната част на Тян Шан са отдалечени от основния ареал на стотици километри от степи и пустини, а така също изолираният участък със сибирска лиственица под Олекминск, на река Лена и др.

Типични местообитания:

На обширно пространство от своя ареал сибирската лиственица образува чисти гори с различна производителност (дървесина от клас 1а, до 5б ), а така също расте в гори със смесени насаждения от бор, кедър, смърч, бяла ела, бреза и други дървесни породи.

На границите на ареалите на сибирската лиственица с други видове лиственици се наблюдава разграничаване на видовете по тип местообитание. Така например на границата с ареала на дауската лиственица, сибирската лиственица често предпочита да се настанява на добре дренираните южни склонове и по долините на големите реки, с по топли и добре аерирани почви, докато даурската лиственица по-често расте в студените малки долини със силно заблатени, студени и замръзнали почви. На границите на ареалите се срещат не само „чисти“ видове, но и разнообразни хибридни популации и индивиди с междинни характеристики.

Приложение:

Дървесината на лиственицата е устойчива на гниене, добре се обработва, по-малко от другите иглолистни породи набъбва и се свива. Благодарение на качествата на дървесината от лиственица (поразителна устойчивост на гниене) тя се използва в хидротехнически съоръжения, в корабостроенето, а така също се употребява за траверси, стълбове, минни подпори, за строителство на жилищни и промишлени сгради, за производство на мебели. От дървесината на лиственицата получават целулоза, етилов спирт, а също така тя намира приложение в текстилната промишленост, в производството на бои и лакове. Лиственицата е ценна порода за озеленяване.

Родствени видове (Сибир):

Лиственица на Cукачев – L. Sukaczewii.

лиственица SukaczewiiРасте в Сибир, на запад от реките Об и Иртиш, а така също в Урал и в Североизточните части на Европейска Русия. Дърво с височина до 35 (40)м и с диаметър до 1м. Корона с неправилна форма с неравномерно разпределени големи клони, старото дърво често е наведен връх. Едногодишните издънки по клоните в началото на сезона са зелени, след това постепенно пожълтяват, без власинки, с единични иглички. Кората е тънка, без дълбоки пукнатини, със сребристо-сив цвят, с тънко лико и тънък пласт корк. Расте по –бързо от бора и смърча, както в естествените насаждения, така и в култивираните. Ярък пример за това е резерватът „Линдуловская роща” под Санкт Петербург.
По своите свойства тя е много близка до сибирската лиственица, от която е разграничена като отделен вид от Н. В. Дилис през 1947 година. Дървесината на лиственицата на Сукачев по технически характеристики отстъпва на дървесината на сибирската лиственица, освен това се отличава от сибирската лиственица по следните признаци:

  • форма на шишарките: на сибирската лиственица са зрели и разкрити, яйцевидни или продълговато-овални, тесни, с отношение широчина към дължина 1:1,3, а при лиственицата на Сукачев е 1:1;
  • семенни люспи: семенните люспи сибирската лиственица са 1,5-2 пъти по-тесни от тези на лиственицата на Сукачев, яйцевидни, с коричка, плоски, с почти прави или леко завити навътре краища, не така здрави, като на лиственицата на Сукачев;
  • при сибирската лиственица прицветниците в зрелите и здрави шишарки се виждат добре, често се подават над семенните люспи на 1-3мм;
  • семената на лиственицата на Сукачев са по-големи, а крилцата им са два пъти по-широки, отколкото на сибирската.
  • обемът на обезкрилените семена при лиственицата на Сукачев е 2,4-3 см3, а при сибирската лиственица 1,3-1,6 см3

Изброените признаци имат наследствен хактер и се съхраняват от растенията при преноса им извън пределите на естественото поникване на вида и при други външни условия.


Лиственица даурска (на Хмелин)– L. Dahurica (L.gmelini)

Лиственица даурскаРасте от Задбайкалието до Тихия океан, в южната част на Камчатка, в Приморския край. Дърветата са с височина до 25(30) м; в блатата и безплодните зони, и в Крайния север – приземисти, разклонени. Понася заблатяването по-добре от бора, при обрастване с мъх образува странични корени. Продължителност на живота – 350-400 години. Младите издънки по клоните са светли, розови или с цвят охра, с власинки. Кората на ствола е червеникава или сиво-кафява, в долната част на ствола с дълбоки пукнатини. Шишарките са с дължина до 3 см., овални. В малките шишарки има по 20-25 люспи ( в четири реда), в големите – по 40-50 люспи ( в 6 реда). Както и лиственицата на Сукачев, този вид по екологични и биологични особености прилича на сибирската лиственица.

Даурската лиственица е издръжливо дърво, приспособило се към суровите природни условия. В планините се издига до горната граница на гората, където приема нискорастяща форма. Вирее и в по-ниските заблатени зони и торфени блата, в зоните с плитки, вечнозамръзнали почви, на каменисти склонове, на пясъчни и варовити площи. При неблагоприятни условия за растеж образува чисти гори, при благоприятни расте заедно с бор, смърч, бреза.


Лиственица на Каяндер (даурска) – L. cajanderi.

Вид близък до лиственицата на Хмелин. Ареалът й е разположен източно от река Лена, в басейна на нейния приток – река Алдан, на места достига до крайбрежието на Охотско море, по река Зея достига до границата на Русия с Китай. На север ареалът се простира в басейните на реките Яна, Индигирка, Колима и на полуостров Камчатка. Височина на дървото – до 25 м. Младите издънки по клоните са жълтеникаво-кафяви, с малко власинки. Шишарките са закръглени, люспите са тесни ( с широчина по – малко от 1 см ), скъсени или вдлъбнати, без власинки, блестящи.

Родствени видове (Руски Далечен Изток):

Лиственица камчатска – L. kamtschatica

Вирее на островите Шикотан и Итуруп (Курилски острови), а така също и на остров Сахалин, без северните райони. Дърветата достигат до височина 30-35 метра. Характерен признак на Камчатската лиственица са неправилните конусовидни корони на дърветата, отделните клони на които са необикновено дълги и хоризонтално разклонени. Втора отличителна особеност на вида – големите скъсени издънки на клоните са с дължина до 1 см и диаметър до 0,5 см.


Лиственица приморска – L. maritina.

Хибридна форма между камчатската лиственица и лиственицата на Хмелин или камчатската лиственица и лиственицата на Каяндер. Вирее по планинските склонове на Татарския пролив по крайбрежието на Охотско море достига до 60° с. ш., на юг по река Усури достига до 45° с. ш., на запад достига до река Бурея. Дърво с височина до 20-25 м. Едногодишните издънки по клоните са тъмно-розови или червеникави, със сив оттенък и малко власинки. Семената са тъмно кафяви, крилцата са с червеникъв оттенък.


Лиственица олгинска – L. olgensis

Лиственица олгинскаРасте в южната част на Приморския край, предимно покрай морското крайбрежие и по източното подножие на Сихоте-Алин. Дървета с височина 25 м., понякога до 30 м., често силно изкривени. Младите издънки по клоните са гъсто покрити с червеникави власинки и са червеникаво-кафяви на цвят. Игличките са сиви в долната си част. Шишарките са закръглено яйцевидни с дължина до 2 см, люспите са 25 -30 на брой, в 5-6 реда, цели, извити, с власинки. Култивира се като малко дръвче.


Лиственица на Любарски – L. lubarskii.

Вирее в южните части на Приморския край – в Хасанския, Октомврийския и Пограничния райони. Среща се в басейните на река Раздолна – река Нежинка, Ананевка, на Борисовското плато, в басейна на река Комисаровка, на запад от езерото Ханка. Вирее главно в планините на височина 400-1000м над морското равнище. Понякога образува чисти гори, но по – често влиза в състава на смесени гори от дъб и лиственица. По данни на някои автори е хибрид на олгинската лиственица с хибриди на камчатската лиственица и лиственицата на Хмелин (даурска). Дърветата са с височина до 25 метра. Короните са широко разклонени, младите издълки по клоните са светли. Итличките са с дължина до 4,5см, прави. Шишарките са дълги 2-3,5см, с 20-45 люспи, които са малко вдлъбнати. Вид близък до даурската лиственица.


Лиственица курилска – L. kurilensis

(Японско наименование Shicotan matsu) Вирее по източните склонове на Сихоте-Алин, в Южен Сахалин, на Курилските острови (Шикотане и Итурупе) и на Камчатка, в Япония. Среща се в заблатените низини, в долините на реките, на морските тераси и върху крайбрежните пясъци. Образува гъсти и редки гори, както чисти, така и смесени с аянска ела, бяла ела и каменна бреза.

Дърветата достигат до височина 20(30-35) м, по морските крайбрежия често са ниски. Издънките по клоните са виолетово-розови или червено-кафяви, покрити с къси кафяви власинки. Шишарките са сферични. Една от най-бързо растящите лиственици в руския Далечен Изток. На добре дренираните площи на речните тераси, на защитените от ветровете склонове на Сахалин и Камчатка образува гори с голяма производителност – с първи и втори клас дървесина. Дърветата са изключително прави и с много малко намаляване на диаметъра на ствола на височина.
Естественото възстановяване на курилската лиственица в горите и на сечищата обикновено е незадоволително. Причините за това са няколко: рядката повторяемост на плодоносни години, силно повредените от насекоми шишарки и семена (до 80%) и съответно ниска кълняемост. Под свода на гората кълнове на лиственицата са малко на брой, което се обяснява с липсата на достатъчно светлина и конкуренцията с характерния дървесен вид, треви и храсти, а на сечищата – причина за това е затревяването на почвите с тревиста растителност пионер. Добре се възстановява курилската лиственица на опожарени площи и на сечища, на които повърхността на почвата е била повредена от използването на различни механизми.







Call Now ButtonОбади се и поръчай